Свещеният съюз между будните и ислямизма в Брюксел
), обезпечена с бюджет от 1,5 милиарда евро.
Финансират се сдружения, макар близостта им с “Мюсюлманските братя ”
Едно от сдруженията прочее, възползвало се от тези колосални фондове, е ENAR, Европейската мрежа против расизма, която се показва за “гласът на антирасизма в Европа ” - гигантска конструкция, която получава близо 1 млн. евро всяка година от европейските институции. Веднъж получила тази финансова манна (сътрудничейки да вземем за пример с стратегии, ръководени от Манчестърския университет и финансирани от проекта “Хоризонт 2020 ”), Европейската мрежа против расизма организира след това свои лични проучвания: едно от тях има намерение, да вземем за пример, да покаже, че политиката на битка против тероризма в Европейски Съюз е засилила етническата и религиозна дискриминация, изключително във Франция.
Съдейки от отчета за активността ѝ през 2020 година, главната цел на Европейската мрежа против расизма е да се появява в изявления и да оповестява личната си работа. С други думи, лоби, едно от многото, които намират касичка в европейските институции. Един от последните ѝ забележителни отчети в последно време възнамеряваше да потвърди благодарение на интерактивна карта, направена въз основа на данните на няколко сродни Неправителствени организации, че пандемията е задълбочила расистката или ислямофобска дискриминация в Европа. Че системите за опазване на здравето и незабавна помощ са по-малко налични, споделя изследователката Елизабет Аркиниго Пардо, за някои етнически или религиозни малцинства заради “структурния расизъм ”, публикуван в множеството европейски страни.
Наред с другите лобистки действия, Европейската мрежа против расизма прави също цялостен набор от информационни принадлежности за адвокати по противоречиви въпроси, свързани с наличието на ислямската просвета в европейските общества. Борбата против законите, забраняващи носенето на хиджаб на някои обществени или персонални места, е един от нейните цели. Така, дружно с мюсюлманските феминистки асоциации, юристите на Европейската мрежа против расизма събраха доста документи, целящи да покажат, че Франция и Белгия нарушават главния закон на Евросъюза, защото считат, че френският секуларизъм е “пряка антирелигиозна дискриминация ”, поради която “мюсюлманските дами са една от най-потиснатите групи в Европа ”.
Освен това някогашният началник на Европейската мрежа против расизма Микаел Пиво, белгийски академични учител, приел исляма, е, съгласно неговото лично самопризнание, член на “Обществото на мюсюлманските братя ”, панислямистка сунитска организация, основана в Египет преди век, считана за терористична от доста страни в света, в това число Саудитска Арабия и Египет. От сегашните членове на Европейската мрежу против расизма в него членуват още Интисар Хериги, щерка на Рашид Ганучи, основател на тунизийската партия “Енахда ”, обвързвана с “Мюсюлманските братя ”. Нейната председателка Карън Тейлър, някогашна говорителка на немската Социалдемократическа партия, непрестанно подлага на критика намерено разпускането във Франция на мюсюлманската неправителствена организация Barakacity, “ислямистки офис ”, който работи “срещу Републиката ” (по думите на френското правителство).
Свързана с Европейската мрежа против расизма, FEMYSO (Forum européen des organisations musulmanes de jeunes et d'étudiants - Европейски конгрес на мюсюлманските юношески и студентски организации) също е организация, финансирана от Европейския съюз (210 хиляди евро от 2007 година насам). Това в действителност е транснационална еманация на Съюза на ислямските организации във Франция, основана от членове на “Мюсюлманските братя ” през 80-те години (преименувана след това на “Мюсюлмани във Франция ”).
FEMYSO (Европейският конгрес на мюсюлманските юношески и студентски организации) от своя страна сплотява организации, свързани повече или по-малко с “Мюсюлманските братя ”. Там откриваме IslamicCommunity Millî Görüs (Ислямска общественост “Милли Гюрю ”), предавател на пропагандата на Ердоган в Европа, “Мюсюлманските студенти във Франция ”, асоциация, основана от Фуад Алауи, бъдещият президент на свързаната с “Мюсюлманските братя ” UOIF (Union des organisations islamiques de France - Организация на ислямските организации във Франция), или пък лигата на мюсюлманите в Белгия, белгийският еквивалент на UOIF. Дейността на FEMYSO в Европа се състои, сходно на другите към този момент упоменати организации, в лобиране за организирането на пиар и плакатни акции за свободата за носене на було, проучвателен планове, или пък организирането на семинари за млади европейци по какъв начин да се научат да жигосват всеки медиен дискурс, който слага под въпрос наличието на исляма в Европа, смятайки го за виновен за вълната от ислямистки атентати от няколко години насам.
Основател на EMU, Мюсюлманския съюз в Европа, непосредствен до FEMYSO и до CCIB (Колектив за приобщаване и против ислямофобията в Белгия, белгийският клон на някогашния Колектив против ислямофобията във Франция (CCIF), е Андреас Ригер, прочут под името Абу Бакр Ригер, абсурден немски юрист, чийто позиции бяха подложени на критика от авторитетни фигури в немския Християндемократически съюз, както и в Социалдемократическата партия. Той изрази страдание, че германците не са приключили избиването на евреите: “Също като турците, германците постоянно са се борили за обективни дела в хода на историята; само че би трябвало да се съглася, че нашите предци не са били задоволително поредни във връзка с общия ни зложелател ”, съобщи той във видеозапис от 1993 година В персоналния си уебсайт Андреас Ригер театралничи паралелно до други спорни фигури, като Нихад Ауар, президент на свързаната с “Мюсюлманските братя ” организация CAIR, или някогашния президент на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, непосредствен на Осама бин Ладен. Освен фондовете, получавани от Катар, както сподели нашият сътрудник във “Фигаро ” Жорж Малбрюно в книгата си “Катарските досиета ” (Qatar Papers), EMU (Мюсюлманският съюз в Европа) е получил и няколко десетки хиляди евро от самия Европейски съюз (според парламентарен отчет от порядъка на 90 хиляди евро през 2019 г.).
Двусмислието на битката против ислямофобията
Съзнателен избор ли е поддръжката на европейските институции за тези организаци, или “пробив ”? Доклад на Европейската счете палата от 2018 година обясняваше, че бенефициентите Неправителствени организации постоянно са подизпълнители, без Комисията да е осведомена за това. Но FEMYSO (Европейският конгрес на мюсюлманските юношески и студентски организации) беше признат няколко пъти в Брюксел, а за последно на 18 ноември от еврокомисарката по равенството. От своя страна, генералната секретарка на FEMYSO Хиба Латреш беше приветствана със ставане на крайници в самия Европейски парламент през септември след тирада за ислямофобията в Европа.
Европейските депутати оцениха през септември 2020 година в писмен въпрос към Европейската комисия, че сумата на дотациите, отпускани на ислямистки асоциации за период от пет години, е достигнала общо 36,5 млн. евро. Те показват също Ислямската комисия по правата на индивида (Islamic Human Rights Commissio), която упрекна “Шарли Ебдо ” в ислямобофия няколко седмици преди атентатите против редакцията през 2015 година, или пък ислямски филантропични асоциации, подозрителни за управляващите в някои европейски страни.
Засилено шерване на разследващи сведения?
В Париж подлагат на критика и неналичието на продан на разследващи сведения. “Финансовите потоци в действителност са доста комплицирани и не всеки път е елементарно да се ориентираш в тях. Има и инерция на структурите, рефлекси ”, счита Клеман Бон, който приканва да се усъвършенства шерването на сведения за ислямистките структури в Европа, събрани от обособените страни. Министърът показва, че е изискал повече бистрота от Европейската комисия, добавяйки, че би трябвало да се положат още старания за шерването на информация: “Когато във Франция е разпусната една организация, това би трябвало да бъде обосновано, изключително когато е последвано от правосъден спор: тази информация, събрана от държавното управление, може елементарно да бъде предадена на Европейската комисия, при изискване, че тя разполага със програмен продукт за събиране на такива сведения и да упражнява по-добър надзор ”.
Остава следната компликация: характерно френският модел на секуларизъм не е настоящ другаде в Европа и към този момент е мъчно за Европейския съюз и за Съвета на Европа да наложат толкоз строга политика. Знак за тази тактичност е решението на Европейския съд по правата на индивида, който през 2014 година отхвърли, несъмнено, да осъди Франция поради решението ѝ да забрани носенето на бурки на обществени места, само че изрази съществени запаси по отношение на съвместимостта на закона от 2011 година с “правото на ценене на персоналния живот ”, което има намерение да подсигурява против намесата на обособените страни.
Превод от френски: Галя Дачкова
Финансират се сдружения, макар близостта им с “Мюсюлманските братя ”
Едно от сдруженията прочее, възползвало се от тези колосални фондове, е ENAR, Европейската мрежа против расизма, която се показва за “гласът на антирасизма в Европа ” - гигантска конструкция, която получава близо 1 млн. евро всяка година от европейските институции. Веднъж получила тази финансова манна (сътрудничейки да вземем за пример с стратегии, ръководени от Манчестърския университет и финансирани от проекта “Хоризонт 2020 ”), Европейската мрежа против расизма организира след това свои лични проучвания: едно от тях има намерение, да вземем за пример, да покаже, че политиката на битка против тероризма в Европейски Съюз е засилила етническата и религиозна дискриминация, изключително във Франция.
Съдейки от отчета за активността ѝ през 2020 година, главната цел на Европейската мрежа против расизма е да се появява в изявления и да оповестява личната си работа. С други думи, лоби, едно от многото, които намират касичка в европейските институции. Един от последните ѝ забележителни отчети в последно време възнамеряваше да потвърди благодарение на интерактивна карта, направена въз основа на данните на няколко сродни Неправителствени организации, че пандемията е задълбочила расистката или ислямофобска дискриминация в Европа. Че системите за опазване на здравето и незабавна помощ са по-малко налични, споделя изследователката Елизабет Аркиниго Пардо, за някои етнически или религиозни малцинства заради “структурния расизъм ”, публикуван в множеството европейски страни.
Наред с другите лобистки действия, Европейската мрежа против расизма прави също цялостен набор от информационни принадлежности за адвокати по противоречиви въпроси, свързани с наличието на ислямската просвета в европейските общества. Борбата против законите, забраняващи носенето на хиджаб на някои обществени или персонални места, е един от нейните цели. Така, дружно с мюсюлманските феминистки асоциации, юристите на Европейската мрежа против расизма събраха доста документи, целящи да покажат, че Франция и Белгия нарушават главния закон на Евросъюза, защото считат, че френският секуларизъм е “пряка антирелигиозна дискриминация ”, поради която “мюсюлманските дами са една от най-потиснатите групи в Европа ”.
Освен това някогашният началник на Европейската мрежа против расизма Микаел Пиво, белгийски академични учител, приел исляма, е, съгласно неговото лично самопризнание, член на “Обществото на мюсюлманските братя ”, панислямистка сунитска организация, основана в Египет преди век, считана за терористична от доста страни в света, в това число Саудитска Арабия и Египет. От сегашните членове на Европейската мрежу против расизма в него членуват още Интисар Хериги, щерка на Рашид Ганучи, основател на тунизийската партия “Енахда ”, обвързвана с “Мюсюлманските братя ”. Нейната председателка Карън Тейлър, някогашна говорителка на немската Социалдемократическа партия, непрестанно подлага на критика намерено разпускането във Франция на мюсюлманската неправителствена организация Barakacity, “ислямистки офис ”, който работи “срещу Републиката ” (по думите на френското правителство).
Свързана с Европейската мрежа против расизма, FEMYSO (Forum européen des organisations musulmanes de jeunes et d'étudiants - Европейски конгрес на мюсюлманските юношески и студентски организации) също е организация, финансирана от Европейския съюз (210 хиляди евро от 2007 година насам). Това в действителност е транснационална еманация на Съюза на ислямските организации във Франция, основана от членове на “Мюсюлманските братя ” през 80-те години (преименувана след това на “Мюсюлмани във Франция ”).
FEMYSO (Европейският конгрес на мюсюлманските юношески и студентски организации) от своя страна сплотява организации, свързани повече или по-малко с “Мюсюлманските братя ”. Там откриваме IslamicCommunity Millî Görüs (Ислямска общественост “Милли Гюрю ”), предавател на пропагандата на Ердоган в Европа, “Мюсюлманските студенти във Франция ”, асоциация, основана от Фуад Алауи, бъдещият президент на свързаната с “Мюсюлманските братя ” UOIF (Union des organisations islamiques de France - Организация на ислямските организации във Франция), или пък лигата на мюсюлманите в Белгия, белгийският еквивалент на UOIF. Дейността на FEMYSO в Европа се състои, сходно на другите към този момент упоменати организации, в лобиране за организирането на пиар и плакатни акции за свободата за носене на було, проучвателен планове, или пък организирането на семинари за млади европейци по какъв начин да се научат да жигосват всеки медиен дискурс, който слага под въпрос наличието на исляма в Европа, смятайки го за виновен за вълната от ислямистки атентати от няколко години насам.
Основател на EMU, Мюсюлманския съюз в Европа, непосредствен до FEMYSO и до CCIB (Колектив за приобщаване и против ислямофобията в Белгия, белгийският клон на някогашния Колектив против ислямофобията във Франция (CCIF), е Андреас Ригер, прочут под името Абу Бакр Ригер, абсурден немски юрист, чийто позиции бяха подложени на критика от авторитетни фигури в немския Християндемократически съюз, както и в Социалдемократическата партия. Той изрази страдание, че германците не са приключили избиването на евреите: “Също като турците, германците постоянно са се борили за обективни дела в хода на историята; само че би трябвало да се съглася, че нашите предци не са били задоволително поредни във връзка с общия ни зложелател ”, съобщи той във видеозапис от 1993 година В персоналния си уебсайт Андреас Ригер театралничи паралелно до други спорни фигури, като Нихад Ауар, президент на свързаната с “Мюсюлманските братя ” организация CAIR, или някогашния президент на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, непосредствен на Осама бин Ладен. Освен фондовете, получавани от Катар, както сподели нашият сътрудник във “Фигаро ” Жорж Малбрюно в книгата си “Катарските досиета ” (Qatar Papers), EMU (Мюсюлманският съюз в Европа) е получил и няколко десетки хиляди евро от самия Европейски съюз (според парламентарен отчет от порядъка на 90 хиляди евро през 2019 г.).
Двусмислието на битката против ислямофобията
Съзнателен избор ли е поддръжката на европейските институции за тези организаци, или “пробив ”? Доклад на Европейската счете палата от 2018 година обясняваше, че бенефициентите Неправителствени организации постоянно са подизпълнители, без Комисията да е осведомена за това. Но FEMYSO (Европейският конгрес на мюсюлманските юношески и студентски организации) беше признат няколко пъти в Брюксел, а за последно на 18 ноември от еврокомисарката по равенството. От своя страна, генералната секретарка на FEMYSO Хиба Латреш беше приветствана със ставане на крайници в самия Европейски парламент през септември след тирада за ислямофобията в Европа.
Европейските депутати оцениха през септември 2020 година в писмен въпрос към Европейската комисия, че сумата на дотациите, отпускани на ислямистки асоциации за период от пет години, е достигнала общо 36,5 млн. евро. Те показват също Ислямската комисия по правата на индивида (Islamic Human Rights Commissio), която упрекна “Шарли Ебдо ” в ислямобофия няколко седмици преди атентатите против редакцията през 2015 година, или пък ислямски филантропични асоциации, подозрителни за управляващите в някои европейски страни.
Засилено шерване на разследващи сведения?
В Париж подлагат на критика и неналичието на продан на разследващи сведения. “Финансовите потоци в действителност са доста комплицирани и не всеки път е елементарно да се ориентираш в тях. Има и инерция на структурите, рефлекси ”, счита Клеман Бон, който приканва да се усъвършенства шерването на сведения за ислямистките структури в Европа, събрани от обособените страни. Министърът показва, че е изискал повече бистрота от Европейската комисия, добавяйки, че би трябвало да се положат още старания за шерването на информация: “Когато във Франция е разпусната една организация, това би трябвало да бъде обосновано, изключително когато е последвано от правосъден спор: тази информация, събрана от държавното управление, може елементарно да бъде предадена на Европейската комисия, при изискване, че тя разполага със програмен продукт за събиране на такива сведения и да упражнява по-добър надзор ”.
Остава следната компликация: характерно френският модел на секуларизъм не е настоящ другаде в Европа и към този момент е мъчно за Европейския съюз и за Съвета на Европа да наложат толкоз строга политика. Знак за тази тактичност е решението на Европейския съд по правата на индивида, който през 2014 година отхвърли, несъмнено, да осъди Франция поради решението ѝ да забрани носенето на бурки на обществени места, само че изрази съществени запаси по отношение на съвместимостта на закона от 2011 година с “правото на ценене на персоналния живот ”, което има намерение да подсигурява против намесата на обособените страни.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ